ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

Днес, на ДЕНЯ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ, искам да обърна внимание на силата, с която учителят на бъдещето продължава да тачи корена си и да пребъдва във времето!

Истинският учител първо е разбрал, че трябва да изоре нивата си, после да вдигне очи към знанието си и накрая е осъзнал, че всичко зависи от него самия. Знае, че е дошъл на този свят с мисия и каквито и трудности да срещне по пътя си, не спира, защото осъзнатото преподаване е по своя воля и всеки трябва да е събрал кураж, за да го изрече и да го заяви с всичката сила и отговорност, която се носи със словото!

Това, че гледаме в бъдещето и търсим нови начини за преподаване, не ни прави по-лоши, а по-силни, защото никога не забравяме миналото си, защото знаем историята си, защото виждаме промените. Но всеки сам трябва да запали своя огън и да му слага дръвца, за да гори. Всеки сам трябва да избира дръвцата за огъня си и сам да нарича истината си.

Будителят е човек, който има силата да се изправи пред народа, да погледне в душата му и да каже истината! Той е категоричен, силен, устремен, но гали с перото си! Той може да пробуди в теб твоя огън, но сам трябва да събереш съчки, за да гори.

А всички нас тук, в България, ни държи коренът! И учителят знае през какво са минали тези преди него, през какво преминава той сега, за да има вещината да предрича бъдещето за своите деца! И нека чуем тези, които виждат и разбират поколението сега! Да не оставяме децата си да „боледуват“, родени сега, а забравени в миналото! Защото тази болест е изпит, който ние трябва да им помогнем да вземат. Всеки сам избира да си научи ли уроците, с които е дошъл на земята, но българинът не е добитък, той притежава волята да избира сам.

В живота има неща, които са ни писани и не можем да избягаме от тях, но има и такива, които сами избираме и за които сами се борим! Човек не може да върви по няколко пътеки едновременно – избира една и тя е напред, с поглед в бъдещето…